В брой 9 на “Асансьор”: Румен Николов за МСВ Пампов, Балчик, футбол и предстоящата му сватба

Румен Николов от началото на тази година е част от тима на германския шестодивизиионен отбор МСВ Пампов. Юношата на Нафтекс (Бургас) подписа с клуба от местната Фербандс лига до лятото на 2016 година. До момента Николов се представя много силно за новия си отбор, като е реализирал пет попадения в осем изиграни срещи и е неизменна част от състава на Петер Херцберг.

Кариерата на Румен Николов стартира в Нафтекс (Бурас), след което преминава през отборите на Черно море (Варна), Нефтохимик (Бургас) (13 мача и един гол), Депортиво Михас (Испания) (13 попадения в 11 срещи), Берлинер АК 07 (Германия) (седем мача и два гола), Академика до Лобито (Ангола) (11 мача и осем гола), Черноморец (Балчик) (шест мача и пет гола) и МСВ Пампов (Германия) (осем мача и пет гола до момента). Николов има записани и два двубоя за младежкия национален отбор на България.

Свързахме се с Румен Николов в Германия и той откликна на нашата молба да поговорим за ситуацията в новия си отбор и футбола в Германия. Така в новия брой на “Асансьор” ви предоставяме възможността за близка среща с Румен Николов и неговият живот в Германия.

– Как се стигна до преминаването ви в МСВ Пампов?
Преди година съвсем случайно дойде едно интересно предложение от Ангола. Отборът, който проявяваше интерес към мен, беше във Втора дивизия и се казваше Academica do Lobito. Ръководството на отбора имаше амбициите да се бори за промоция в Първа дивизия и искаха да привлекат футболисти от Европа, за да вдигнат нивото. Първоначално бях малко скептично настроен, но после си казах, че искам да опитам нещо различно. Отидох там с още двама българи Емил Рачев и Христо Лемперов. Първенството там беше странно. Имаше някакви пресявки, преди това като квалификации и накрая в три групи от по пет отбора, и само първенеца от групата се класираше във Висшата им лига, която се казва Джирабола. Общо изиграх 11 мача, в които вкарах 8 гола. В групата имахме само един равен и всичко друго бяха победи. Бяхме спечелили предсрочно промоция два кръга по-рано и се прибрахме в България. Впоследствие стана така, че не се разбрахме за личните условия с отбора. Искаха да останем за почти същите условия които за там са доста малко, а и беше доста опасно там от към болести. Като се върнах края на септември беше късно за професионален отбор. Затова взех решение в оставащите два месеца да си намеря отбор, в който да поддържам форма. Тогава Георги Иванов – Геша се свърза с мен. Искаше да се присъединя към неговия отбор Черноморец (Балчик). Приех, без да се замисля. С него се познаваме от много години, а така и не бях работил с него, а ми се искаше. Там изиграх шест мача и вкарах пет гола. Отчетох се и с няколко асистенции, а през зимната пауза дойдох тук в Германия. Стана така, че излезе този вариант с МСВ Пампов.
– Подписахте договор за година и половина…
Да, до лятото на 2016 година. Отборът се състезава във Verbands Liga. Това е шестото ниво на немския футбол. Условията бяха доста добри, както като заплащане, така и като условия. Приех, защото хората тук имат амбиция и работят професионално и коректно. До момента имам осем мача, шест гола и три асистенции.
Nikolov_1

Румен Николов (в зелено) започна силно в МСВ Пампов

– Каква е организацията в отбора? Имате договори, което предполага сериозна ангажираност от страна на футболистите.
Организацията в отбора е на доста добро ниво. Договорите се водят аматьорски, но са значими като професионалните. Няма проблеми при заплащането, а от другата страна при евентуално отсъствие също има санкции. Правила почти като в професионален отбор.
– Как преминава самия тренировъчен процес? На какво се обръща най-голями внимание?
Това зависи до голяма степен от треньора. В Германия се разчита до голяма степен на физическата подготовка. Не се подминава и тактическата, но всички са добре подготвени физически и тактически, без изключение.
– Ако сравните тяхната подготовка с тази на българските футболисти. Намирате ли разлика? Имам предвид българските футболисти, които се подготвят от български треньори.
Искам да кажа, че такава подготовка каквато направих в Берлинер АК 07 не бях правил никога до сега. Тогава осъзнах, че ние в България нищо не тренираме. Беше най-тежката ми подготовка някога. Много силова, много тичане и в същия момент много тактика. Бях доста впечатлен. Треньорът ни спомена веднъж, че работим по модела на подготовка на Унион Берлин. Той е прекарал девет години като е треньор на втория отбор на Унион, а преди това е работил в школата на отбора.

– Каква е посещаемостта на двубоите във Verbands Liga?

На нашите мачове има средно по 450-500 души. Когато играем петък вечерта на осветление идват и повече, може би към 800. А при дербито с местния тим, ми казаха, че идват повече от 1000. Още не съм играл, но се надявам да го направя. По програма двубоят ще се играе в края на май.
– Как се чувствате в Германия? Мислите ли да си изпълните договора си до край?
За сега всичко тук в клуба е супер. Доволен съм от всичко. Шефовете и треньорският щаб са доволни от мен също. Този сезон загубихме шансове да се борим за промоция в по-горна дивизия и обиграваме отбора за следващия сезон. За тогава клубът има амбиция да атакуваме горната дивизия. Мисля, че ще си изпълня договора тук. През юни ми предстои прекрасно събитие. Ще се оженя за годеницата ми Жени. След това заедно ще се преместим тук в Германия. Чувствам се добре. Харесва ми живота. Градчето е малко и спокойно. Мисля само за футбол и не се натоварвам с нищо странично. На нея също и харесва Германия. Идва ми на гости за няколко дена и остана впечатлена. Берлин също и харесва много, но тук е по-различно от Берлин. Както казах, доста по-спокойно е и приятно за живеене особено за младо семейство като нас.

 – Имате сериозна кариера в различни държави, включително и авантюра в Африка. Кой стил на игра ви допада най-много?

Стилът на игра в Испания ми допадаше най-много. Там се играе техничен и красив футбол. Има страхотни футболисти. Беше голямо удоволствие да играя с толкова технични футболисти.
Nikolov_Angola

Румен Николов (в средата) е “затрупан” от съотбониците си по време на престоя си в Ангола

– Съжалявате ли, че не продължихте в Испания?
Донякъде, да. Но както виждаме в момента, страната преживява сериозна икономическа криза, което води д0 проблеми със заплащането. Постоянно отбори фалират и това ме довежда на мисълта, че по-скоро съм взел правилното решение с идването ми в Германия.

– Може ли да направим кратко сравнение с футбола, който се играе в Испания, Германия, Ангола и България, разбира се?

Не мога да направя сравнение. Единствено мога да сравня футболът в България и този в Германия. Нивото тук на тази дивизия е по-силно от това на В група. Нивото е като отборите в златната среда на Б група.

– Споменахте, че средната посещаемост на двубоите е 400-500 човека, в някои случаи и повече. Случвало ли се е нещо интересно с публиката? Като например фен да влезе на терена или както се случва в България да се събличат футболисти или треньори.

Не, никога. Тук има голямо уважение към футболисти и треньори. На стадиона ни няма ограда или нещо, което да ни обезопасява от фенове. Никой не си е позволил да навлезе на терена или дори да хвърли нещо по някой футболист. Просто тук всички гледат да работят така, както се работи в професионалните отбори, въпреки че е аматьорско ниво. Всеки подхожда професионално или поне се опитва максимално да се доближи.

– Бихте ли се върнали в България и при какви условия?

Честно казано не бих се върнал в България. Сега след като се оженим с годеницата ми, както вече споменах, мислим за преместване в Германия. Сериозно обмисляме да се установим и да заживеем тук. Да създаваме контакти и приятелства и малко по малко да мисля за живота след футбола.

– Каква е причината българските футболисти и отбори да не се развиват? Ето ти казваш, че нивото на шеста дивизия в Германия е по-високо от нашата В група..

Условията, при които работим в България са на много ниско ниво в сравнение с това тук. Като бях в Берлин играхме срещу втория отбор на Херта Берлин. Имах възможността да разгледам цялата им база. Имаха общо 13 или 14 терена, освен Олимпийския стадион и казаха, че това е една от най-лошите бази в Бундеслигата. Когато ми споменаха този факт не казах нито дума, а само се засмях и направих една малка равносметка на колко светлинни години са от нас. Не само като условия, а и като разбиране за футбола. Но условията са най-важни.

– В България има отбори, които работят в тази посока, но са единици… В Балчик направиха страхотен стадион, за който знаете. Това ли е пътят? 

Категорично, това е пътят! В Балчик се работи много сериозно. Кметът е много сериозен и амбициозен човек, а Георги Иванов – Геша е страхотен треньор и човек. До няколко години Балчик ще е фактор в професионалния футбол, според мен. Стига да продължат да работят по същия начин.

– Добре, по-рано споменахте, че отправяте поглед в бъдещето. Предстои ви прекрасно събитие през лятото. Какви са целите и идеите ви в професионален план?

В момента само и изцяло съм се концентрирал върху изявите си в настоящия ми клуб. Тук ми харесва, хората ме уважават. Искам да постигна промоция с МСВ Пампов в горната дивизия. Това ще ме направи много щастлив, а след това вече ще му мислим. Все пак при евентуална промяна в кариерата ми трябва да се посъветвам първо с бъдещата ми съпруга. Ние сме едно цяло и взимаме решенията заедно. Тя винаги е до мен и ме подкрепя.

– Пак малко ще се върна по-назад, споменахте, че футболът в Испания ви допада. В този ред на мисли, симпатизирате ли на даден отбор и футболист също така?

Симпатизирам на стила на игра, който налага Хосеп Гуардиола в Байерн (Мюнхен). Футболът, който практикуваше в Барселона, а сега преобрази и Байерн. Моят идол сред футболистите пък е Ариен Робен. Не веднъж са ми казвали, че наподобявам неговия стил на игра, а и си приличаме като физическа структурата, а и в прическата (смее се).

Nikolov_Deportivo

Мерникът на Николов (в зелено) преди поредния си гол в Испания

Свързани материали

В брой 10 на „Асансьор“: Президентът на АФЛ Румен ... След едноседмично прекъсване отново ви представяме рубриката ни „Асансьор“. Този път поканихме да се "повози" с нас президентът на Аматьорската футбол...
В брой 8 на “Асансьор”: Шах, история и... Днес ще ви представим една неочаквано добра комбинация, за която малко хора могат да се досетят или дори предполагат, че е възможна. Крайният резултат...
В брой 7 на “Асансьор”: Легионерите пр... Нашият "Асансьор" навъртя шест етажа и дойде време за следващия етап. През миналата седмица в България голяма част от двубоите бяха изместени с няколк...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *